„Съединението прави силата".
05-09-2023
Успешните военни действия на руската армия и българското опълчение във войната от 1877-1878 година принуждават Османската империя да признае поражението си. Вследствие на това, през февруари 1878 година, започват мирни преговори, с които става ясно, че на картата на Балканския полуостров, след близо петвековно прекъсване, отново се появява България. Границите ѝ, предвидени от останалия в историята като Санстефански прелиминарен договор, обхващат почти всички земи, населени с българи и превръщат младата държава в една от най-големите на полуострова с нейните близо 180 000 км² площ.
Последвалият договор, подписан в Берлин, променя първоначалните представи на българите. Той предвижда създаването на автономно трибутарно Княжество България, включващо земите на север от Стара планина (до река Дунав) и Софийския санджак. Създава се и областта Източна Румелия, притежаваща административна автономия, която обаче се намира под властта на султана, а земите в Македония остават част от Османската империя.
Това разделение предопределя съдбата на България през следващите десетилетия. Нейна основна цел става обединението на всички българи в една държава, като през следващите години политическият елит ще се стреми тъкмо към това.
..."За последното свързване на целукупна България".
Това е текста на знамето по случай Съединението на България. Първоначално акта на Съединението е обявен за 15 септември 1885 година. На 2 септември 1885г. когато цялата Румейска област е украсена по повод рождения ден на султана, ученици от Панагюрската гимназия демонстративно свалят украсата и я изгарят.
По примера на Априлското въстание младежите развяват българско знаме, ушито от учителката Недялка Шилева.
С надписа върху знамето учениците издигат лозунга: "Долу Румелия! Да живее Съединението!"
Последвалият арест е повод за протести от страна на Панагюрското население. Около 2 хиляди души обсаждат Околийското управление и принуждават властите да освободят арестуваните. С това на практика е поставено началото на съединистката акция.
На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.
На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от село Голямо Конаре се придвижват към град Пловдив. Пак на тази дата в Пазарджик се събират около 3 хиляди души въстаници, преодоляват съпротивата на властите и обявяват Съединението.
На 6 септември 1885 г., след навлизането в Пловдив на отрядите на Продан Тишков и майор Данаил Николаев, областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е арестуван и е създадено временно правителство, начело на което е Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България и обща мобилизация.
Поставен пред свършен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза. На 8 септември Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България.
В архива на Захари Стоянов е съхранена и покана към брациговеца Данаил Юруков да участва в организацията на съединението на Северна и Южна България. Юруков приема. За известно време той е редактор на в. "Съединение" и с действията си той ясно показва, че застава твърдо зад делото на Обединението. След официалното обявяване на Съединението на 6 септември 1885 година, БТРЦК съставя ново временно правителство в областта начело с д-р Странски, на което Юруков е редовен и пълноправен член.
Преди 137 години, брациговци не тържествуват, защото по думите на Юруков „ те предчувстват и не предвиждат нищо добро за България... и го наричат „Лудото Съединение".
Това е твърде кратката история за това България да е цяла. Това е историята за един народ разделян, потъпкван, гонен но Цял, единен и силен. С непобедим дух, кураж, борбеност и сила. За това на всички знамена, познати в България е символа на Лъва. Не защото в България има такива животни, а защото всеки сам по себе си е сила.
Сега, 138 години след обединението на България, ние сме отново на кръстопът. Не на територия, не на религия, не на социално положение, ние сме разделени по смисъл и дух.
138 години след като нашите прародители са развявали българското знаме, децата ни остават разделени в спокойствието си. А спокойствието е вътре в нас. А ние го търсим навън. И всеки мълчи.
И 138 години ние още търсим обединение. Защото вярваме „Съединението прави силата". Съединението! ...