114 години Независимост

21-09-2022

Денят на Независимостта е сред датите в българската история, които често са били несправедливо подценявани или дори забравяни.

А това е събитие, което има редки за българската история характеристики - дело е на българи и е изцяло в интерес на българщината. Както и при Съединението, обявяването на българската независимост е акт, подкрепен безусловно от целия народ. Защото това, което се случва 30 години по-рано - на 3 март 1878, не е  освобождение, а неприкрит опит за замяната на османското владичество отново с  окупация и то безсрочна".

Както и при Съединението на Княжество България с Източна Румелия, така и при вестта за прокламирането на българската независимост, позицията на част от Великите сили е била враждебна.

В дипломатически план България успява да подготви и съгласува с част от европейски сили своята Независимост. Главна заслуга за това има правителството на Александър Малинов, което търси и получава подкрепата на Великобритания, Германия и Австро-Унгария.

От 22 септември 1908 г. България вече не е васална на Османската империя държава. На този ден в църквата "Св. 40 мъченици" в старата българска столица Велико Търново със специален манифест е обявена Независимостта на България, а княз Фердинанд приема титлата цар на България.

Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. Берлинският договор пък определя Княжество България като васално на Османската империя, а Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана.

Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на Независимост.

В началото на ХХ век се установила благоприятна почва за решителни мерки за обявяване на Независимостта на нашата държава. Великите сили имат по-наложителни дела за решаване - решението на Австро-Унгария да наруши Берлинският договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина, поражда се спор за Мароко между Франция и Германия, а през лятото на 1908 г. е извършен младотурски реформистки преврат. На следващия ден след обявяване на Манифеста за българската Независимост, на 23 септември 1908 г. Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската Независимост.

Турция, а след нея и Великите сили признават Независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването ѝ се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.

България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

Назад »